Близо 60% от водата, подавана във ВиК мрежата в България, се губи по трасето заради остарялата инфраструктура, информира сайтът Строители-бг! Проблемът е сред основните причини редица населени места да остават на воден режим, като броят им традиционно се увеличава през летните месеци.
Данните са част от анализ на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), посветен на причините за нарушения достъп до питейна вода през 2025 г.
Към момента 16 населени места във Великотърновска област са на воден режим, което поставя региона сред най-засегнатите в страната.
Сред най-сериозните проблеми са регистрирани в областите Перник и Шумен, където през изминалата година загубите на вода са надхвърлили 83% от подадените количества.
В челната петица по този показател попадат още Сливен с 81,39%, София област и Пазарджик.
В Плевен, където водният режим продължи месеци наред, над 71% от подадената вода се губи по мрежата.
Тези данни показват мащаба на проблема с остарялата ВиК инфраструктура и необходимостта от сериозни инвестиции в подмяна и модернизация на мрежата.
Анализът на КЕВР показва, че над 220 000 души в различни части на страната са били засегнати от ограничения в достъпа до питейна вода.
Причините за водния режим са комплексни. Сред тях са намаляването на наличните водни ресурси, продължителните засушавания, аварии и лошото състояние на водопроводната инфраструктура.
Особено сериозен е проблемът със загубите по мрежата. Значителна част от водата не достига до потребителите заради течове, аварии и амортизирани тръбопроводи.
Според председателя на Българската асоциация по водите Иван Иванов проблемът не се изчерпва само със състоянието на инфраструктурата.
„Старата инфраструктура е с много течове, аварии и съответно водата се губи по трасето“, коментира той.
По думите му съществен фактор е и недостатъчното измерване на количествата вода, които постъпват във ВиК системата и реално достигат до потребителите.
В много райони липсват достатъчно точни данни за водните количества, което затруднява установяването на конкретните места и мащаба на загубите.
Високият процент загуби поставя допълнителен натиск върху ВиК операторите и водоснабдяването в периоди на засушаване. Когато ресурсът е ограничен, всяка авария или теч по остарялата мрежа допълнително намалява количеството вода, което достига до домакинствата.
Решаването на проблема изисква последователни инвестиции в подмяна на амортизираните водопроводи, откриване и отстраняване на течове, въвеждане на по-прецизно измерване и модерни системи за управление на ВиК мрежите.
Данните за водните загуби показват, че подобна модернизация е необходима не само за ограничаване на водните режими през летните месеци, но и за гарантиране на по-устойчиво водоснабдяване на населението в дългосрочен план.
